Денят ми беше необичайно скучен...Наистина се чудех какво да правя..
Чудех се,защото донякъде ми писна да убивам,а и хората започваха да стават подозрителни..
И на всичкото отгоре брат ми не полагаше никакво усилие да се спре за малко..разбира се обичаше да ми трови нервите..Но толкова бях свикнал с неговите прищявки и своеволия,че не ми пукаше..Но все пак ми е брат и ми пука за него и дори да сеп рави на най-коравосърдечното човече,се знае че изпитва някакви чувства..
Запътих се към най-тихото място което познавах..Страта църква до гробището..
Толкова бях потънал в мрачни разсмисли и в тревоги,че вече бях забравил какво е забавлението..
Опитвах се да намеря решение за проблемите на брат ми,а на него изобщо не му пукаше..А защо на мен ми пука толкова много?..
Боже аз съм като някакво циврещо бебе и добре,че всичко е в главата ми..защото щях да обера подигравките,ако се разприказвам така пред някой.
Както се бях размечтал..Звуча като момиче..Ще го кажа по-друг начин..
Както се бях замислил чух далечни стъпки..Изправих се и се опитах да проследя звука,но той вече беше изчезнал..
Заглавие: Старата църква до гробището 
Пет Фев 04, 2011 5:15 am
